Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право

ДАВНОСТ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЗАСТРАХОВКИ "КАСКО", ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ" И ДР.

davnost zastrahovatelno
Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици. Застрахователното право урежда единствено погасителната давност. Според най-разпространеното схващане в правната в доктрина, изтичането на погасителна давност води до погасяване на правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. 

Правото на застрахователно обезщетение (по имуществена или лична застраховка) е от категорията на субективните притезателни материални права. Ето защо, след изтичането на погасителна давност, то не може да получи защита по принудителен ред.

В стария Кодекс за застраховането (Отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.) уредбата на давността бе доста лаконична. Съгласно разпоредбата на чл. 197 от КЗ (отм.), правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Поради това се налагаше съдебната практика да запълва празнините, оставени от законодателя, като например отговорът на въпроса за началния момент на давностния срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка "гражданска отговорност". С Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., Общото събрание на Търговската колегия на ВКС подложи на поправително тълкуване разпоредбата на чл. 197 от КЗ (отм.) в частта относно задължителната застраховка "Гражданска отговорност", като прие, че правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по- късно и макар да е свързано с вземанията по чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД е ново самостоятелно право. За него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т. е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда.

В новия Кодекс за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) уредбата на давността е малко по-подробна. Тук въпросът за началния момент на погасителната давност на правото на обезщетение за неимуществени вреди, породени от ексцес, е уреден на законодателно ниво, като съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 4 от КЗ, в случаите на ексцес, който пряко произтича от застрахователни събития по застраховките "Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност", давността е 5-годишна и започва да тече от датата на настъпването или узнаването за ексцеса, но не повече от давността по отношение на отговорното за вредите лице, когато вредите са причинени от непозволено увреждане.

davnost advokat kazakovЕдин интерес въпрос на погасителната давност, касаещ застраховката "Каско", е свързан с риска „кражба” на автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от КЗ, правата и задълженията по застрахователния договор във връзка със застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна давност, като погасителната давност започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. Застраховката каско не е измежду изброените в ал. 2 на същата разпоредба застраховки, спрямо които се прилага по-дългият 5-годишен давностен срок, поради което, per argumentum a contrario, за нея важи общата 3-годишната погасителна давност. В практиката често се случва обаче, да не може да се установи точната датата, на която е откраднат автомобилът (точната дата на настъпване на застрахователното събитие), като в повечето случаи времето на кражбата се заключава в период от временапр. "за времето от 01.04. до 03.04". Предвид факта, че давностния срок се брои по години, то погасителната давност изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Но в примера, който дадохме, не знаем точната дата на която е настъпило застрахователното събитие. Със сигурност знаем обаче, датата, на която то най-късно е могло да настъпи. Поради това, тази дата следва да служи като отправна точка за изчисляване на давностния срок. Така давността за кражба на автомобил, настъпила в периода от 01 до 03 април 2017 г. ще изтече на 03 април 2020 г. Това е важно, тъй като в практиката няколко пъти се е налагало, поради бездействие на застрахования, делото да бъде заведено в последния ден от давностния срок.

В сега действащия Кодекс за застраховането, бе въведена една предпоставка за допустимост на иска за заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. За да не повлияе на размера на давностния срок (който се явява като санкция за бездействие) и за да се охранят интересите на застрахованото лице, КЗ предвиди, че давността по вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне, която от двете дати е по-ранна.

При действието на отменения Кодекс за застраховането не беше изрично уреден въпросът за погасителната давност за вземания за лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение. Поради това се прилагаха общите правила на гражданското право, като съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Новият Кодекс за застраховането преодоля тази празнина, като в разпоредбата на чл. 387, ал. 8 от КЗ изрично се посочи, че вземанията за лихви върху застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна давност. 

Важно е да се отбележи, че давността за лихвите се изчислява от настоящия момент назад, за разлика от давността за главницата (застрахователното обезщетение) която се изчислява от настъпилото в миналото събитие напред.

IN FINE:
Няколко са основните неща, които всеки потребител на застрахователна услуга следва да знае:
1. Давността погасява правото на иск за принудително удовлетворяване на застрахователната претенция;
2. Давността по застраховка „Каско” - за кражба на автомобил или за частична щета, е 3 години.
3. Давността по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както за имуществени вреди (увреждания по автомобила и др.) така и за неимуществени (телесни увреждания) е 5 години.
4. Давността за застрахователно обезщетение по всички видове застраховки започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие или когато тя не е точно определена - от последната сигурна дата, на която събитието е могло да настъпи.
5. Давността за лихви върху дължимото застрахователно обезщетение е 3 години и се брои от настоящия момент назад.

 Въпроси и коментари във връзка със статията може да оставите от ТУК.

Последвайте ме и във Facebook resize

Статията е написана от Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела. ©