Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право

НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ КОМПАНИИ ОТКАЗВАТ ПЛАЩАНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПО ЗАСТРАХОВКА КАСКО– част I (при Кражба на МПС)

„Никой не е застрахован” – много често сме чували този израз, когато става дума за възможността да ни споходят различни беди. Но дали и когато все пак сме взели необходимите мерки и сме се застраховали срещу определен вид непрятности, като например кражбата на автомобил, може да се окаже, че всъщност тази застраховка няма да ни свърши работа – т.е. няма да получим дължимото ни застрахователно обезщетение.

Застрахователният договор се сключва писмено, под формата на застрахователна полица. И тъй като не е възможно всички параметри на договора да бъдат уговорени в самата полица, те най-често се прилагат към нея под формата на Общи условия. Обемът на самите Oбщи условия и относително недостъпния език, на който са написани, води до това, че при сключване на полицата, потребителите на застрахователна услуга ги пренебрегват, като без дори да ги прочетат, декларират писмено, че са съгласни с приложимите към нея Общи условия на застрахователя и ги приемат. Именно в Общите условия обаче, се съдържатат онези „малки камъчета”, които могат да Ви препънат по пътя към получаването на дължимото застрахователно обезщетение. В следващите редове ще се опитам да обобщя най-честите случаи от моята практика на откази на застрахователи да заплатят застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”.

 I. ОСТАВЕН ГОЛЯМ И/ИЛИ МАЛЪК ТАЛОН В КУПЕТО НА АВТОМОБИЛА

talon malak

Съгласно Закона за движение по пътищата, водачът е длъжен да носи със себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, като съгласно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., част II от свидетелство за регистрация трябва да се носи винаги, а част I – само при необходимост. Една част от водачите предпочитат да държат част II от свидетелството за регистрация (т.нар малък талон), както и други документи за автомобила (като напр. Застраховка Гражданска отговорност, талон за преминат технически преглед и др.) в самия автомобил, за да са им „под ръка” и да не ги забравят когато потеглят на път. Това е честа практика и когато автомобилът е семеен или фирмен и се управяла от няколко членове на семейството или служители на фирмата. Ако обаче автомобилът бъде противозаконно отнет, докато в него се е намирала част I и/или част II от свидетелството му за регистрация, това може да послужи на застрахователя като повод да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Това е така поради обстоятелството, че с Общите условия на почти всички застрахователни компани, на застрахования се вменява задължението, при напускане на застрахованото МПС, да не оставя в него част I и/или част II от свидетелството му за регистрация. Освен това, почти винаги,Общите условия предвиждат като изключен риск именно хипотезата, при която МПС е било отнето, докато част I и/или част II от свидетелството му за регистрация (голям и малък талон) са се намирали в него и са били отнети заедно с него.

Добрата новина все пак е, че след известно противоречиво решаване на такива спорове, съдебната практика зае позицията на застрахованите лица, като в този случай обикновенно застрахователните компании биват осъждани да заплатят между 70 и 100% от дължимото застрахователно обезщетение.

II. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ В БРОЯ НА ДЕКЛАРИРАНИТЕ И ПРЕДСТАВЕНИ КЛЮЧОВЕ

auto keys

Друга, често срещана причина, поради която застрахователите отказват плащане на застраховаелно обезщетение е разминаването между броя на декларираните и представените в последствие ключове и/или дистанционния управления за алармената система на автомобила.

При сключване на застрахователна полица, застрахованият обикновенно попълва въпросник, в който посочва колко ключа притежава за застрахования лек автомобил, както и техния вид (контактни, сервизни и др.). Посочва се също и броят на притежаваните дистанционния управления за алармената система, ако автомобилът е бил оборудван с такава. След сключването на полицата обаче, е възможно някой от ключовете да бъде изгубен или пък, ако собственикът е имал само един ключ, да бъде направен втори – контактен или сервизен. И тъй като броят на притежаваните ключове и дистанционни управления за алармената система на автомобила, почти винаги е от съществените за застрахователя обстоятелства, ако след настъпването на застрахователното събитие (най-често това е „Кражба на МПС”) застрахвателят констатира някакво разминаване в броя на ключовете, за което не е бил уведомен от застрахования, отказва да заплати дължимото застраховаелно обезщетение.

Съдът обаче, в голяма част от случаите, приема, че такъв отказ е неоснователен, тъй като напрактика, разминаването е броя на ключовете и/или дистанционните управления не са във връзка със самото застрахователно събитие.

III. НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

klyuch kasko

Един особен случай от моята практика, свързан с ключовете на автомобила е, когато застрахователят приеме, че е налице разминаване между декларираните от застрахования обстоятелства за настъпилото застрахователно събитие и действителните такива. Когато бъде предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетеие за противозаконно отнето МПС, застрахователят изисква да му бъдат предадени и ключвете за отнетия автомобил. Тук следва да се посочи, че контактните ключове на по новите автомобили съхраняват информация за това, кога последно е стартиран двигателя, колко километра са изминати и т.н. Затова, когато застрахователната компания получи ключвете за отнетия автомобил, извършва разчитане на съхраняванта в тях информация. Ако установи някакво разминаване с декларираните от застрахования обстоятелства, обикновенно отказва да заплати обезщетение.

В случая обаче, обикновено недостоверна се оказва именно информацията съхранявана в ключвете на автомобила. При някои модели, тя не се обновява винаги, а само ако е изминато определено разстояние след стартиране на двигателя и/или е достигната определена минимална скорост. Освен това е възможно данни като дата и час, които се вземат от борд компютъра на автомобила, да не са сверени, съответно, в паметта на ключа се записва друг ден и час на стартиране на автомобила, а не действителния ден и час на последното стартиране преди да е била извършена кражбата му.

Поради изложените причини съдът рядко се доверява само на записаните в паметта на ключа на автомобила данни, като обикновенно изисква да се съберат и други доказателства, които да ги потвърдят или оповергаят. Затова, ако данните от паметта на ключа не се подкрепят от другите събрани по делото доказатлства, съдът приема, че постановеният отказ е неоснователен и осъжда застрахователя да заплати застрахователно обезщетение.

Може да зададете Вашите въпроси във връзка със статията и да оставите коментари от ТУК.

 

 Статията е написана от Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела. ©