Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право

ДЕФЕКТЕН АВТОМОБИЛ ВТОРА УПОТРЕБА – КАКВИ ПРАВА ИМАМЕ СРЕЩУ ПРОДАВАЧA

advokat kazakov kaskoСпоред статистическите данни, дялът на продажбите на нови автомобили в България се увеличава, но въпреки това, все още само една малка част от българското население може да си позволи да закупи чисто нов лек автомобил. Поради тази причина, най-голямо е търсенето и съответно – предлагането, на автомобили втора употреба – „нов внос”. Тези автомобили се внасят основно от Италия, и в по- малка част от Германия, Австрия, Швейцария и Холандия. Всеизвестен факт е обаче, че преди продажбата, търговците на употребявани автомобили извършват редица манипулации, за да им придадат "добър търговски вид" с цел да получат по-бърза и по-лесна печалба, като промяната на изминатия пробег (т.нар. „връщане на километража”) е най-малкото, което се прави в тази насока. Възможностите на търговците на автомобили втора употреба да замаскират проблеми по двигателя, скоростите, ходовата част (вкл. окачването) и купето, на практика са неограничени. В много случаи, дори специализирани сервизи на съответната марка автомобили, не могат да открият умело прикритите дефекти по автомобила, който въпреки, че при прегледа преди покупката работи нормално, впоследствие се оказва, че има сериозни и струващи скъпо за отстраняване, проблеми.

Един такъв е следният случай, с който се сблъсках в практиката:

defekt avotomobilКлиент закупува от автокъща употребяван лек автомобил нов внос. Преди покупката автомобилът е изпробван в градски условия, като не е установен някакъв проблем по двигателя. На следващия ден автомобилът е регистриран и купувачът тръгва с него към града, където живее. По пътя двигателят внезапно блокира, поради което автомобилът е репатриран до сервиз за установяване на проблема. В сервиза е установено, че преди продажбата двигателят е бил отварян, коляновият вал е бил износен, основните лагери са били за смяна, имал е повредени дюзи и разпръсквачи и е бил уплътняван е със силикон, за да не капе масло. Купувачът уведомил продавача за възникналата повреда, но последният отказал да поеме каквато и да било отговорност. И тук идва въпросът: Какви са правата на купувача и как той би могъл да се защити в тази ситуация? А отговорът е следният:

Съгласно Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. За да разберем кога се поражда тази отговорност, следва да изясним какво законодателят е вложил в използваното от него понятие „недостатък” на вещта. В съдебната практика е възприето, че недостатък е всяко неблагоприятно за купувача отклонение от нормативно установени, общоприети или уговорени качествени показатели на продадената вещ, вследствие на което съществено намалена се оказва нейната цената или годността й да функционира според обичайното или уговореното в договора предназначение.

Тук следва изрично да подчертаем, че тази разпоредба е приложима, независимо дали вещта, която е обект на договора за продажба е нова или втора употреба. В потвърждение на това е разпоредбата на чл. 122 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според която потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба.

Следва да бъде изясно също така и към кой момент следва да е съществувал недостатъкът на вещта. Според застъпеното в правната доктрина и съдебната практика становище, за да е релевантен (относим към отговорността на продавача) недостатъкът следва да е съществувал към момента на сключване на договора. В примера, който дадохме по-горе, още към момента на закупуване на автомобил, същият е бил със съществени дефекти по мотора, които дефекти се отразяват на годността на автомобила за използването му по предназначение под формата на влошени теглителни и динамични характеристики, повишен разход на гориво, разход на масло, увеличени вредни емисии и др., в т.ч. потенциален отказ да функционира по време на движение.

Важен момент, който следва да се отбележи е, че законът повелява продавачът да отговаря дори и когато вещта (автомобилът) има недостатъци, които са скрити. Това са такива недостатъци, които са съществували към момента на сключване на договора и не са могли да бъдат забелязани при обикновеното преглеждане на вещта. Това означа, че дори ако колата е била изпробвана и/или проверена в сервиз, отново би се породила отговорността на продавача. Следва да се отбележи обаче, че ако недостатъкът е бил явен и купувачът не е възразил срещу него, за продавача не би възникнала отговорност. Ето следният пример от практиката: Докато изпробва автомобил, който възнамерява да купи, купувачът установява, че той има нарушена динамика, колата не ускорява, така както би се очаквало и както би било нормално за автомобил със същите технически характеристики. Конкретна причина за лошото ускорение на автомобила обаче не е установена по време на тестването на автомобила. Купувачът споделил своите забележки, но тъй като външно много харесал автомобила, решил „все пак” да го купи. В случая конкретната причина за лошото ускорение е установена впоследствие – повреда на турбокомпресора, налагаща неговата замяна. Проявлението на тази повреда обаче, е било явно и забелязано от купувача. Въпреки това той е изразил съгласие да закупи автомобила - т.е. той се е съгласил с факта, че е възможно автомобилът да страда от недостатъци. Поради това, законът разпорежда, че продавачът не отговаря за тези недостатъци, които са били известни на купувача при продажбата.

За пораждането на отговорността на продавача обаче, е важно той да бъде уведомен за открития недостатък на вещта. Законът посочва, че купувачът следва незабавно да уведоми продавача за дефекта на вещта. Не се посочва начин за уведомяването, но с оглед бъдещата защита на правата на купувача, уведомяването следва да стане по такъв начин, че да може да бъде доказано по време и по съдържание.

Следва да се посочи и това, че ако недостатък е бил скрит, то той следва да се е проявил в течение на 6 месеца датата на предаване на вещта. Законът за защита на потребителите развива тази постановка в полза на потребителя, като въвежда оборимата презумпция, че ако несъответсто на потребителската стока с договора за продажба се е проявило в срок до 6 месеца от доставянето на стоката, се счита, че това несъответствие е съществувало и към момента на доставянето на стоката. Тази разпоредба е почти дословно транспонирана в нашето право от разпоредбата на чл. 5, § 3 от Директива 1999/44/ЕО. По тълкуването на тази разпоредба от Директивата се е произнесъл Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело № C-497/13. В даденото тълкуване съдът постановява, че потребителят не е длъжен да доказва нито причината за несъответствието, нито че продавачът е знаел до него, като отговорността на продавача може да бъде изключена само, ако последният докаже надлежно, че посочената липса на съответствие се дължи или произтича от обстоятелство, настъпило след доставката на стоката. В тази връзка, нашето законодателство e въведено правилото, че  като всякакви уговорки, според които продавачът не носи последваща отговорност за скрити дефекти, са нищожни.

И тук вече следва да изясним какви права има купувачът срещу продавача, ако закупеният лек автомобил се окаже с недостатък (дефект). Според Закона за задълженията и договорите, той може:
1. Да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата;
2. Да задържи вещта и да иска намаляване на цената;
3. Да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Последната възможност може би има най-голяо значение, шо се касае до автомобили втора употреба. Ако купувачът избере да упражни именно нея, той може да отстрани и за своя сметка повредите по автомобила, след което да поиска продавачът да му възстанови заплатената сума за ремонта.

advokat sofiaЗаконът не го задължава да упражни тези права в някакъв порядък, а му дава право да избере един от всички варианти. Подобна е уредбата и в Закона за защита на потребителите, според който потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция, като при предявяване на рекламацията, потребителят може да претендира възстановяване на заплатената сума, заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, отбив от цената или за безплатно извършване на ремонт.

Последният въпрос, на който следва да отговорим е, към кой орган /институция/ можем да се обърнем, за да защитим правата си на купувачи. За съжаление, в България не съществува друг орган, освен Българският съд, който да може бързо и лесно да защити правата на потребителите, както това е направено в други държави. Това следва от обстоятелството, че съгласно Конституцията на Република България, само съдът има правораздавателна компетентност, поради което само той може да постанови акт, с който „да принуди” търговеца да понесе своята отговорност, предвидена в закона.  

 Въпроси и коментари във връзка със статията може да оставите от ТУК.

Последвайте ме и във Facebook resize

Статията е написана от Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела. ©