Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право

СПЕЧЕЛЕНИ ДЕЛА СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ И ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ПО ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"

      В тази статия ще разкажа накратко за няколко интересни случаи, с които съм се сблъсквал в практиката по делата срещу застрахователни компании за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

1. Вината на водача на МПС е един от основните правопораждащи факти, от които възниква правото за получаване на застрахователно обезщетение за неимуществени и prisyda имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Наказателно-правната вина се установява в хода на наказателното производство, като впоследствие гражданският съд е обвързан от установените в наказателното производство факти, касаещи дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В някои случаи обаче, наказателното производство приключва без да е налице задължителен за гражданския съд акт, който да установява дали деянието е извършено виновно. Такъв е случаят, когато прокурорът приеме, че поради някаква причина, извършеното деяние не съсавлява престъпление и прекрати наказателното производство с постановление. Това обаче не е пречка, всички елементи на непозволеното увреждане, към които спада и вината,  да бъдат установени в хода на едно гражданско дело.

Такъв беше и случаят с пешеходец, който бе блъснат от лек автомобил, докато бягал към спирка, за да хване автобус на градския транспорт в София. Наказателно производство срещу водача на автомобила беше прекратено, тъй като прокурорът бе приел, че водачът не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и няма основание за ангажиране на наказателната му отговорност. С оглед на това и застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност” на шофьора, бе отказал изцяло да заплати застрахователно обезщетение за претърпените от пешеходеца, вследствие на ПТП-то, неимуществени вреди, които бяха доста сериозни – многофрагментна фрактура на таза, открито счупване на бедрената кост и др. 

Както посочих по-горе обаче, прекратяването на наказателното производство от прокуратурата не означава, че водачът на лекия автомобил не носи гражданска отговорност за вредите, които причинил. Тъкмо обратното. В хода на заведеното гражданско дело бе установено, че в дясно от лекия автомобил е имало паркирани леки автомобили, които са ограничавали видимостта на шофьора и последният е следвало да се движи с ниска скорост, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, какъвто в случая е бил пешеходецът. Въз основа тези разсъждения, съдът прие, че със своето поведение, водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Предвид това, необорена от страна на застрахователя остана въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината на шофьора, поради което застрахователят бе осъден да заплати на пешеходеца солидно застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, както и да възстанови направените от последния разходи за лечение.

2. В много случаи, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, извънсъдебно изплаща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, което е в пъти по-малко от дължимото. Такъв беше и един случай с момиче от гр. Шумен.

След купон във вила извън града, приятелят ѝ, който работи като таксиметров шофьор, идва да я вземе, за да я закара до тях. Преди това обаче той е употребил не малко количество алкохол. Движейки се със скорост, значително превишаваща допустимата в градски условия, губи контрол върху автомобила и катастрофира в ограда на къща. От удара, момичето получава множество тежки фрактури – фрактура на тазовите кости, фрактура на гръдната кост, фрактура на лакътната кост и пета метакарпална кост (кост на дланта), комоцио и натъртвания по цялото тяло.

Към застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на водача на таксиметровия автомобил беше предявена извънсъдебна претенция, по която бе определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 7 000 лв. Този размер на застрахователното обезщетение очевидно не съответстваше на принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, който се използва като критерий. Поради това беше заведено дело срещу застрахователя. В хода на производството бяха установени неимуществените вреди, които беше претърпяло пострадалото момиче. Съдът, ръководейки се от горепосочения принцип, определи че справедливото застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лв. и след приспадане на извънсъдебно заплатеното обезщетение, осъди застрахователя да заплати на пострадалото момиче допълнително още 43 000 лв.

3. Едно от типичните защитни възражения на застрахователите, по делата за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по застраховка „Гражданска predpazen kolanотговорност”, е това за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Такова възражение бе изтъкнато в дело, което беше заведено по повод ПТП, настъпило при страничен удар между два автомобила. Вследствие на ПТП-то, бяха пострадали баба и внуче, които са се возили на задната седалка без обезопасителни колани. Тезата, която поддържаше застрахователят в хода на делото, бе че дължимото застрахователно обезщетение следва да се намали с 30% поради неизползването на обезопасителни колани. Назначената по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,  установи обаче, че травмите, които са претърпели пътниците, са в резултат от деформациите на купето на автомобила, а не от свободното движение на телата, като в случая поставянето на предпазен колан не би предотвртаило травмите. Както бе изтъкнато от вещите лица, функцията на предпазния колан е да предотврати свободното движение на торса в предно-задно направление и при страничен удар той е неефективен. С оглед на това, застрахователят не успя да докаже наличието на пряка причинно следствена връзка между настъпването на вредоносния резултат и неизползването на обезопасителни колани от пътниците, поради което възражението за съпричиняване беше отхвърлено изцяло.

4. За да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди, е необходимо пострадалият да докаже какви болки и страдания е претърпял. Когато става дума за смъртен случай, наследниците на починалия следва да установят своите взимоотношения с починалото при ПТП лице, както и какви душевни болки и страдания са претърпели от неговата загуба. Когато наследниците и пострадалия са живели дълго един заедно, в разбирателство и чувства на взаимна обич и привързаност, житейската логика сочи, че претърпените болки и страдания от загубата на близкия човек са значителни. Но как следва да се разсъждава, когато дете в невръстна възраст загуби родител? В един такъв случай застрахователят направи възражение, че тъй като детето е в много ранна възраст (едва на 2 год.), то реално не може да възприеме и осъзнае случилото се и не може да претърпи болки и страдания (неимуществени вреди) от загубата на своя баща. Това обаче не е така. Неимуществените вреди от смъртта на бащата не се изразяват само в болката и мъката, която детето ще изпита при неговата смърт и след това. Неимуществени вреди малкото дете търпи най-вече от това, че през целия си живот ще бъде лишено от близостта и закрилата на своя родител, от неговата морална подкрепа и помощ, като това състояние е необратимо. Следва да отбележа, че в конкретния случай посочените неимуществени вреди на детето бяха със засилен интензитет, тъй като детето беше изоставено от своята майка, която се е дезинтересирала от него в най-ранната му възраст и родителските ѝ права са били отнети, поради което, след смъртта на бащата, детето практически остава без нито един родител.

Статията е написана от адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела©

Facebook resize