Адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ЗАСТРАХОВКАТА „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА (CMR)” И КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ОТКАЗ ЗА ПЛАЩАНЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

CMR застраховка

Застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе („CMR застраховка”) е измежду най-често сключваните в сферата на товарния автомобилен транспорт. Правната уредба на тази застраховка се съдържа в Кодекса за застраховането, като субсидиарно към него се прилагат Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и Закона за автомобилните превози.

I. ПРЕДМЕТ
Съгласно Кодексът за застраховането, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе” (CMR) спада към имуществените застраховки, тъй като има за предмет оценимо в пари благо на застрахованото лице, а именно неговата гражданска отговорност.
Съгласно правната теория, имуществото на едно лице, било то физическо или юридическо, се състои от права (актив), задължения (пасив) и фактически отношения. Можем с оглед на това да кажем, че застраховката CMR има свой предмет рискът от увеличаване на пасива в имуществото на превозвача, тъй като това е застраховка на отговорността на превозвача, която възниква по повод задължението му да обезщети собственикът на товара за пълната или частчината загуба на товара, настъпила по време на превоза. Тук е същественото различие със „Застраховката на товари срещу рисковете на превоза” – т. нар. „Карго” застраховка, с която се застрахова рискът от загуба на актив – т.е. рискът от пълно или частично погиване на превозвания товар.

II. ВИД
Кодексът на застраховането и Законът за автомобилния превоз не поставят изискване към превозвачите да сключат застраховка „Отговорност на превозвача”, за да обезпечат своята отговорност пред трети лица, която би могла да възникне в процеса на упражняване на своята дейност. С оглед на това, застраховката „Отговорност на превозвача” има доброволен характер.

III. СТРАНИ
Застраховката „Отговорност на превозвача”, както подсказва нейното наименование, се сключва между превозвача, осъществяващ превоз на товари по шосе и застрахователя. Застраховката може да бъде сключена за извършването на конкретен превоз или за всички превози извършвани от превозвача за определен период от време – най-често за период от 1 година. Важно е да се отбележи, че за обхващането на даден превоз от покритието по застраховката е необходимо да има редовно оформена товарителница.

IV. РАЗМЕР НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Отговорността на Застрахователя по застраховката CMR е функционално обусловена от отговорността на самия превозвач. С оглед на това, застрахователното обезщетение, което следва да заплати застрахователя се определя въз основа на размерът на обезщетението, което би дължал самия превозвач. А съгласно Конвенцията, обезщетение, което дължи превозвачът се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз, като стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв - по текущата цена на пазара, или при липса на такава - по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество. Във всички случаи обаче, обезщетението не може да надвиши 25 франка за килограм бруто липсващо тегло, като под франк се разбира златен франк с тежина 10/31 грама при проба 0,900.
Предвид горното, по отношение на застраховката „Отговорност на превозвача” по аналогия следва да намери приложение и разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, според което, застрахователното обезщетение не следва да бъде по-голямо от обезщетението, което би дължал превозвачът.

V. ПОКРИТИТЕ РИСКОВЕ И ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРАВОТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ
Застраховката „Отговорност на превозвача” (CMR) покрива отговорността, която съгласно Закона за автомобилните превози или Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), се поражда за превозвача поради пълна или частична загуба на товара по време на превоза, . 

VI. ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПОКРИТИЕТО
С оглед функционалната зависимост на отговорността на застрахователя от отговоността на превозвача, застрахователят няма да дължи обезщетение, ако превозвачът може да се освободи от отговорност на някое от основанията, посочени в Конвенцията или Закона за автомобилните превози.
Освен това, поради незадължителния характер на Застраховката „Отговорност на превозвача”, страните свободно могат да уговарят хипотези, на изключени рискове, при наличието на които застрахователят ще се освободи от задължението си за плащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка следва да обърнем особено внимание на една от най-често срещаните в практиката хипотези, въз основа на която застрахователите отказват плащане на застрахователно обезщетение. Това е изключен риск, съдържащ се в общите условия на почти всички застрахователни компании предлагащи застраховка CMR – а именно: Кражба на или от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на Застрахования.
отговорност на превозвачаЗа да се определи дали е налице посоченият изключен риск, следва да се даде отговор на въпроса, кой паркинг е неохраняем и кога превозното средство е оставено без охрана. Ако в Общите условия е заложена дефиниция на двете понятие, то тя следва да се вземе предвид при определяне на това дали горепосоченият изключен риск е налице, респ. дали предявената застрахователна претенция е основателна или не. Но ако такава дефиниция липсва, следва да се приложи тълкуване на договора по правилата на ЗЗД. В съдебната практика има известно противоречие за това, кога паркингът е охраняем и в кои случаи може да се приеме, че превозното средство е оставено без надзор/охрана. Според едно от вижданията, дори когато шофьорът се е намирал в кабината, не би могло да се приеме, че автомобилът е под охрана, респ. надзор, поради обстоятелството, че от кабината на влекача не може пряко да се наблюдава и да се опази от посегателства ремаркето (Решение 12670/2013 Софийски градски съд). В друго решение пък се застъпва противоположната теза, а именно, че хипотезата на "паркиране на неохраняем паркинг" или на "оставено без охрана превозно средство поначало, изключва присъствие на самия водач в превозното средство по време на настъпване на застрахователното събитие (Решение 3097/2012 ОС-Пловдив)
Според някои съдебни състави, за охраняем може да се приеме платен паркинг, в който е организирано видеонаблюдение. Според други съдебни състави обаче, това не е достатъчно. В Решение 7113/2012, състав на Софийски градски приема, че дори когато паркингът е бил осветен и е имало монтирани камери, това не означава охраняем паркинг, т.е. паркинг с осигурени видеонаблюдение, сигнално-охранителна система и/или жива сила. В унисон с това решение е също и Решение 355/2016 на Апелативен съд – Пловдив, в мотивите към което, поради липса на дефиниция на понятието „охраняем паркинг” в Общите условия, съдебният състав се е позовал на Закона за частната охранителна дейност, според който охрана на имущество е дейност по физическата защита на имуществото от противоправни посегателства и тази дейност може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите. На база на това определение съдът е приел, че обект, който е бил заграден с бариера, денонощно се е охранявал с невъоръжена охрана и имал организиран пропускателен режим, представлвява охраняем паркинг. С оглед на това, при осъществяването на превоз, по възможност, е добре да се избират такива места за почивка, които да отговарят на изискванията за общите условия на застраховката „Отговорност на превозвача”.

VII. ПРАВО НА ИСК
Тук също възникват някои проблеми относно това, на кого принадлежи правото на иск. В някои съдебни актове (Определение 2823/2013 II TO) се споменава, че след като в застрахователния договор и в ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” няма изискване превозвача да е заплатил вредите на получателя на стоката, за него (превозвача) възниква правото на застрахователно обезщетение, тъй като предявеният иск не е обратен. Застрахователят „покрива отговорността на превозвача”, която последният би носил спрямо получателя на товара, поради което и не се прилага чл. 229 КЗ (отм.). Такова едно разбиране обаче не държи сметка за правната същност на застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, която, както посочихме по-горе, е застраховка на гражданска отговорност. А за застраховките гражданска отговорност важи принципът, че вредата се поражда за третото лице, не за застрахования. Застрахованият има право на обезщетение, едва след като той самият обезщети третото увредено лице. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2 от Конвенцията CMR, нищожна е всяка клауза, с която превозвачът би постигнал преотстъпване в своя полза на застраховката на товара или всякаква аналогична клауза. Това е така поради факта, че вредата за превозвача би възникнала, ако той е удовлетворил рекламационните права на получателя на стоката, съгласно гл. V от Конвенцията CMR. Ако не го е направил, да се признае на превозвача правото да претендира заплащане на застрахователно обезщетение, би означавало да му се признае право да се обогати неоснователно, още повече като се има предвид кратката едногодишна давност на рекламационните искове. Затова следва да се приеме за правилно разбирането, че правото на иск принадлежи на собственика на товара, като това право може да премине върху превозвача, ако последният е удовлетворил собственика.

Статията е написана от адвокат Светослав Казаков - адвокат по застрахователно право и застрахователни дела©

ЗА ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ, СВЪРЗАНИ С АВТОМОБИЛИТЕ И ПРАВОТО, МОЖЕ ДА МЕ ПОСЛЕДВАТЕ ВЪВ Facebook resize